Парижанката

Парижанка е истински кинороман, даже с епилог и пролог. При това необикновено тънък, умен и социално правдив. Той разбива всички принципи, всички канони на кинодрамата и преди всичко традициите на американската школа. До "Парижанка" американското кино фактически не се издига над мелодрамата, с присъщото й преувеличение на характерите, неестествено сгъстена емоционалност на образи и събития...Персонажите на филма тук за първи път в западното кино престават да бъдат абстрактни въплъщения на Доброто и Злото. В "Парижанка" се проявява целият блясък на режисьорския и драматургически талант на Чаплин.